Италианският министър-председател Силвио Берлускони готви закон, който трябва да ограничи използването на подслушвателни устройства в страната. Снимка: Ройтерс

На Големия брат в най-подслушваната западна демокрация скоро може да му запушат ушите. Премиерът Силвио Берлускони, комуто не е чуждо да бъде разследван от прокурори, иска закон за ограничаване на съществуващата според него порочна практика, която нарушава личната неприкосновеност и струва скъпо на данъкоплатците. Правителството му работи върху законопроект, който може да ограничи използването на подслушвателни устройства за телефоните само до най-сериозните случаи, включващи организираната престъпност и терористични групировки. Той предлага да се въведат по-тежки присъди за незаконно подслушване и за служители, които издават на медиите информация, получена чрез подслушване.

Магистрати и политици от опозицията, включително бивш антикорупционен прокурор, разкритикуваха по-голямата част от плана. Според тях той ще попречи да бъдат заловени голям брой опасни престъпници. Очаква се предложеният законопроект да бъде одобрен от правителството на заседание на Министерския съвет в петък и след това да бъде прокаран на бурна сесия на парламента.

„Италия е една от най-подслушваните държави в света с повече от 100 000 разрешени подслушвания всяка година”, заяви в понеделник министърът на правосъдието Анджелино Алфано. За сравнение, във Франция всяка година се подслушват 20 000 души, във Великобритания - 5500, а в САЩ - 1700, заяви Алфано.

Броят на следените хора в Италия се е увеличил от 32 000 през 2001 г. до 124 000 през миналата година, а подслушването струва на държавата повече от 220 млн. евро годишно, което представлява една трета от бюджета на правосъдното министерство. “Ако умножите броя на следените по броя на телефонните разговори, които те провеждат всеки ден, резултатът е милиони хора, които са подслушвани”, заяви Алфано в интервю за римския вестник “Месаджеро”. Разпространението на подслушвателните устройства доведе до чести публикации във вестниците на изтекли записи на разговори на политици и популярни личности с човек, който в даден момент е бил разследван.

Смята се също, че атмосферата в стил “Големия брат” е окуражила нелегалното подслушване. През 2006 г. бяха арестувани десетки хора, включително началникът на сигурността в телекомуникационната компания “Телеком Италия”, по обвинения за подслушване на разговори на бизнесмени, спортисти и политици, между които и тогавашният премиер Романо Проди.

Италианският президент Джорджо Наполитано, уважавана личност, за която се смята, че е над политическите спорове, подкрепя новия подход. “Това е реален проблем, заяви Наполитано вчера. Съществува необходимост да гарантираме личната неприкосновеност и да използваме премерено подслушвателни устройства.”

Планът на Берлускони обаче предизвика гнева на опозиционни лидери, които смятат, че това е мярка да се ограничат правомощията на прокурорите, които неведнъж са използвали подслушвателни устройства, за да разследват премиера по обвинения от корупция до данъчни измами. Някои от разследванията доведоха до дела, но Берлускони не е бил осъждан и винаги е отричал обвиненията.

Бившият прокурор Антонио ди Пиетро, който води кампанията “Чисти ръце” през 90-те години, довела до падането от власт и изчезването от политическата сцена на управляващите християндемократи, а в момента е лидер на малка опозиционна партия, заяви, че новият закон ще “запуши устата” на магистратите и че Берлускони го прокарва за “своя собствена облага”.

Лидерът на най-голямата партия в лявоцентристката опозиция Валтер Велтрони заяви, че с подобни ограничения на употребата на подслушвателни устройства “десетки разследвания нямаше да бъдат възможни и много престъпления щяха да останат неразплетени.”

По БТА